Имаше едно момиче,изгубено сред света.
Често то лежеше на поляна,обсипана с цветя,сини като очите и. Усещаше аромата им,докосваше се до нежното им същество,обичаше. Косата и,златисто руса, напомняща на залез,се разстилаше около главата и,мека и силна едновременно. Ръцете и заравяха тънки дълги пръсти в синевата от цветя,грабваха няколко в шепа,след което ги изхвърляха нагоре. В ритъм на тъжна песен,листенцата се разстилаха отново по земята,откъдето бяха дошли.
Имаше едно момиче,изгубено сред света.
Понякога то сядаше на ивицата,където се сливат двата свята - морският и сухоземният. Там,където магията се случваше. Там,където всичко се раждаше и всичко свършваше. На началото и края на света. Стоеше на морския бряг,с боси крака и усмивка на лице,а водата я заливаше и отмиваше всичката болка. Вятърът отмяташе косите и назад,а небето я гледаше с топли,разбиращи очи. Заравяше ръката си в мокрия пясък,а когато я извадеше,с възхищение наблюдаваше миниатюрните песъчинки как се изплъзват от хватката и,връщайки се там,от където бяха дошли.
Имаше едно момиче,изгубено сред света.
Понякога то заставаше по средата на натоварена улица в големия град,където светът е забързан и малките детайли са забравени. Там,където хората не те забелязват,където можеш да правиш всичко.Там,където просто...не съществуваш. Беше скръстила изящните си крака на една пейка,докато светът я заобикаляше. Лекият дъждец докосваше кожата над колената и,където дългите кремави чорапи вече не покриваха плътта. Разсеяно се взираше в милионите души,минаващи по тротоара,всеки с неговите си проблеми.Вдигаше поглед към небесата и въздъхваше при зърването на белите птички,изпълняващи танца на самотата. Беше в центъра на всичко,но беше изгубена. Цялата енергия на света минаваше през нея,тя попиваше всяка емоция.
Не знаеше какво и се случва,но се усмихваше и казваше, "Красиво е,красиво е."