Пламтя, изгарям, превръщам се на прах.
Обичам, мразя, ето те и тебе пак.
Стоиш пред мен, но избледняваш,
бягаш ти от мене сякаш.
Като блян изникваш във нощта,
но събудя ли се- съм сама.
Мразя те, но те обичам.
И все пак аз при тебе тичам.
Защо го правя? Няма как.
Съдбата дава ми последен знак.
Да се лиша от теб или да се оправдая,
за да продължа за теб аз да мечтая.