Тя вдига поглед от книгата. Ето го. Там. Пред нея. Посяга с ръка,за да го докосне. Истински ли е? Или е просто плод на въображението и? Фантазията ли си играе с нея? Или може би... може би за пръв път нещо хубаво и се случва. Няма значение. Той е там. Наблюдава я с прекрасните си очи. Усмихва се полувинчато и тръпчинките му се очертават на лицето. А тя? Тя е по- щастлива от всякога. Очите и,големи и зелени, бляскат от въодушевление,защото той е наблизо. Защото усеща присъствието му,погледа му върху себе си. Усеща мириса му и иска да се вкопчи в него и да остане в прегръдките му завинаги. Иска да се почувства закриляна,желана,обичана. Иска да се потопи в блаженство.
Затваря очи,представяйки си всичко това и приканвайки го да я докосне,да я има.. Няколко мига. Мимолетни,кратки мига. И тя отваря отново очите си,а пред нея няма никой. Сама е в празната стая,сама с едно пиано и няколко лавици,претъпкани с книги. Объркана,тя се изправя,опитвайки се да осъзнае какво се е случило. Дали всичко бе един сън? Дали не бе илюзия? Ами ако бяха просто сенки,раздвижили се в нощта,напомнили и на него? Какво,ако той въобще не съществуваше?
Започва да диша учестено. Отива до прозореца и поглеждаа навън,където мъглата се е обвила около всичко като пелена,предпазваща го от опастност. Мъгла,процеждаща се през процепите на прозорците,преминаваща през дрехите и` и загнездваща се чак в костите и. Мъгла,която я успокоява.
Всичко това се случва за секунди. След което тя се свлича по студената гола стена и избухва в ридания. Това,което изпитва,не може да се обясни напълно. Но нека се опитаме. Изпитва... празнота,липса,тъга,болка по отминалото време. Чувства се зависима от миналото,от това,което е било и никога повече няма да бъде. Чувства,че губи себе си,че се размива в сенките точно като онзи образ,за когото ви говорех по-рано.Изпитва нужда да е разбрана,намерена и спасена,защото се погубва,избледнява.
Дори не знае как да живее вече.Как да диша,как да се храни нормално... Не. Не знае. А и не иска да узнае. Просто иска него... образът от сенките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар