Непознатата

Прозорецът на сърцето ми
трудно се отваря,
особено когато става дума
за поквара.
Защото, мили, трудно преживявам
омраза и раздяла.

Едното не е свързано с другото,
но и вървят ръка за ръка.
Смях, целувки и милувки,
ала предателството идва си така.
А, признавам си, не съм от хората,
всячески избягващи сблъсъка.

"Атаката е най-добрата защита",
и аз се съгласявам.
Страх от нараняване в сърцето
самичка аз си всявам.
Не питайте ме после как пламъците
от пожара изгасявам.

Сама не зная, но успявам
да затръшна вратата
на своето изстрадало същество,
та личността засегнатата
отдръпва се от мене мигом
и пак оставам непознатата.