Мъглива утрин, горещо кафе,
а аз за теб си мисля.
Сънливи очи, музика- силна,
а аз за теб си мисля.
Прокрадваща се светлина, уют,
а аз за теб си мисля.
Няма те, но се усмихвам.
Клепачите ми натежават, затварят се,
а после- отронва се сълза.
"До кога така" - крещи един глас в мен,
а отговор не идва.
"До кога?!"
 "До края на света."