Океан от синьо- зелени чувства,
мога цял ден в тях да се взирам.
Големи изящни божества,
чрез които до теб се допирам.
Като звезди блещукат в тъмата
да намерят лицето ми,
пък после изгаснат,
потопени в целувките ми.
"Обичам" е дума силна,
ала погледна ли в тез две планети сини,
оставам безсилна,
кълна се.
Може би те са просто прозорец,
хората казват, към душата,
но сякаш велик творец
изрисувал ги е слепешката.
Може би са измамни, лъжливи,
може коварни да са даже,
но чувствам ги тъй грижливи,
че от тях никой не може да ме откаже.
Не различавам илюзионно от реално,
ала в едно съм сигурна -
обичам тези два океана
безсилна, безскрупулна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар