Есен

Ах, Есен.
Тъй прекрасна, тъй уютна, тъй изпълнена с живот.  А казват, празна и студена била тя.
Вървейки по улиците, съзерцавам пейзажи от дървета, обагрени в червено, оранжево, кафяво, жълто. Листата се сипят, сякаш са дъждовни капки, очакващи момента, в който ще докоснат земята  и ще образуват шарена постеля. Във въздуха се носи специфична миризма на хлад, примесена с пушек от комини. Обожавам този мирис.
Нощем се спуска мъгла, която грижовно увива къщурките в своята пелена и ги пази, закриля. Мъждукат светлини тук-там от прозорците и уличните лампи, а пък небето е пълно със звезди.
Всичко е притихнало. Сякаш животът е замръзнал, застинал в мразовитата нощ. На пръв поглед изглежда пусто, безлично. Сякаш природата е изместила всичко останало и е застанала в центъра на всичко.
Ала заставам на кръстопътя и започвам да наблюдавам. Аз самата застивам, а оставям светът да ме заобикаля. Тогава и само тогава, когато не бързам заедно с другите, когато наистина се спра и се огледам, забелязвам, че всъщност всичко кипи от живот. Хора, обичащи се. Хора, които се карат насред прашните улици. Едни, бързащи за работа, други - спокойно ходещи си, изолирали проблемите чрез магията на музиката. Къщи, от които се чува детски смях и глъч. Коли, профучаващи покрай мен. Хора, лишени от материални облаги, но богати по душа. Хора, вглъбени в някакви свои проблеми. Хора, за които животът тепърва започва.А също и хора, чийто живот вече тлее. Котки, мяукащи за милувки, внимание. Кучета, гледащи с големи тъжни очи, но изпълени с надежда. Всичко е някак пламенно, живо, даже и крайно.
И всичко това, на фона на този така вълшебен и пленяващ пейзаж на Есента.
А ето ме и мен- на кръстопътя. Разбирам всичко наоколо, наблюдавам всеки, но не отгатвам себе си. Лутам се изгубена, размишлявам, откривам нови и нови неща за себе си, но никога достатъчни, че да мога да си кажа "Ето, това съм аз."  Вървя без посока, живея без цел. Съмнения са обвили душата ми, а тъгата е намерила трайно място в сърцето ми.
Каква съм аз? Коя съм аз? Откъде идвам? Накъде съм се запътила? Вечните въпроси, чиито отговори копнея да узная. Имам нужда да узная.  А най-вероятно ще ме измъчват цял живот.