събота, 5 декември 2015 г.

Скрий ме
в кътчетата на съзнанието си,
където никой
няма да ме види.

Пази ме
на върха на мислите си
като скъпоценност
за душата.

Прибери ме
в джобчето на якето си,
както детето- своята играчка,
страхуващо се
да не я отнемат.

А сега: пусни ме,
като глътка въздух
ме издишай
и знай, че ще остана
като прашинка
винаги в сърцето ти.