Отрова

Със спринцовка изтръгни
отровата от мойте вени,
бавно и полека си тръгни
и остави ме във забвение.

Със спринцовка изтръгни
ти злото от кръвта ми
и погледни ме, помогни,
заший ти моите душевни рани.

Инжектирай любовта си,
противоотровата на мойте демони
като отрова в малки дози,
тъй вярна на съвременни романи.

Инжектирай любовта си
в тъмнината на мойта душа
и светлина ти възцари,
да мога болката да заглуша.

Самоотбрана или разруха
са мотивите за тежката въздишка?
Умееш ли, момиче, да се пазиш?
Живееш тъй, като че ли тичаш,
подгонена от тъмна болест.
Тичаш ли, тичаш, а дъхът
не секва, но затрудняваш се,
усещаш дробовете си как
ще се пръснат
и не знаеш нито как да спреш,
нито как да продължиш
напред.
Успяваш ли да се предпазиш
от ударите на живота?
Или сама се зашлевяваш,
събаряш мислите си на земята
и се разкопчаваш
емоционално
б у к в а
п о
б у к в а
в стаята на пода...
Поплачеш разпиляна,
пък вържеш косата си
на стегната опашка,
събереш парченцата
от себе си
и се изправяш ти отново.
Подаряваш си усмивка
в огледалото,
повдигнеш веждите си строго,
победена или победител
ти пак излизаш босонога.

задух в празна стая
така измъчен погледът крещи
умът от алкохола е замаян
кошмарът на нощта си ти

безсънни нощи и свирепи мисли
преследват демоните през деня
урок порочен а виниш ли
себе си или света

фатален край и продължение
на кръговрата от злини
кога ли ще намеря аз спасение
от вечната тъга- това си ти.