Скрий ме
в кътчетата на съзнанието си,
където никой
няма да ме види.

Пази ме
на върха на мислите си
като скъпоценност
за душата.

Прибери ме
в джобчето на якето си,
както детето- своята играчка,
страхуващо се
да не я отнемат.

А сега: пусни ме,
като глътка въздух
ме издишай
и знай, че ще остана
като прашинка
винаги в сърцето ти.

Диви пеперуди

С разперени криле,
обагрени с живот,
като че пречупени
през капка дъжд,
изгряващи едва
с цветовете на дъга
живеят, за да радват
безчувствени очи.

Хубави като лъжа,
която тъжният желае
за утеха от реалността,
обречени са те на сянка
от своите криле.
Пъстри, незабележими,
вероятно все самотни
минават през света.

Мамещи чрез светлината,
недостъпни, ала тъй красиви,
че жалееш свободата
да ги стигнеш, та да изгориш.
Тленни призраци, изящни,
във капан не могат да попаднат,
да ги гледаш можеш вечно,
а посегнеш ли - ще отлетят.

На кръстопът
брожение съдбовно
лунна светлина
секунда вечност.
***
Да се луташ из море от самота,
да крещиш във светла празнота,
чудейки се аз ли съм, защо съм
родена на тази земя...

Искаше ми се поема да напиша,
оплаквайки своята душа.
Не ме разбирайте погрешно,
не желая да се утеша.

Исках просто да пролея
капчица несподеленост,
ала някак си не смея
да запея песента.

Стиховете разпиляни
като мислите ми веч
в опити да проумея
отлетяха надалеч.

Сега остана само тишината,
като игла попиваща в плътта,
белият лист хартия, напоен със сълзи
и липса на всякакви думи.

Ако някой тръгне
сълзите ти да събира
капка по капка,
океан ще направи,
по-голям от Тихия
и после ще разбере,
че полза е нямало,
защото са празни,
безплътни, студени
като Антарктика,
а погледне ли
в очите ти ще види
огън и жар
и тлеещи страсти,
горещо желание
по-горещо от Ада
Тогава ще ахне
в почуда, не вярвайки,
че съществува
такъв парадокс
от жена.