Стените са празни и кухи,
викове раздират тежкия въздух.
Слухът ми стене, жалее,
смехът е изкуствен и сух.

 Като че спряло е всичко,
сякаш е стар стенен часовник.
Тишината руши и едничкото
останало в мене живо и толкоз.