Омраза.
Кръв се лее по пода.
Излиза право от душата
и тежко се приземява
с притъпен празен звук.
Омраза, но не каква да е,
а най-ужасната, всепоглъщата,
унищожителна - себеомразата.
Аз кървя, а душата ми тлее.
Погледът, насочен към белия таван,
гледа и не осъзнава.
Изцедена съм, нищо не остана от мене,
и точно тогава, в този последен момент
преди да изгубя съзнание,
се прераждам и събирам сили наново
да продължа
да страдам,
да стена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар