вторник, 11 февруари 2014 г.

Защото те обичам.

Защото те обичам.
Защото те обичам, не мога да спя нощем. И стоя будна до ранните часове на утрото, чудейки се как да те превъзмогна. Никога не съм брояла овце и тем подобни, но и не мисля да опитвам. Вместо това, бих искала да изследвам броя вдишвания и издишвания, които правиш, докато ме гледаш право в очите с онзи отвеян, влюбен поглед. Бих искала да преброя всяка една твоя мигла, да докосна лицето ти и да се почувствам спокойна.
Защото те обичам, не мога да мисля денем. Мира не ми даваш. Да застана на едно място, да се успокоя, се превръща в мисия невъзможна. Трябва да дишам учестено, заради липсата ти, вместо заради страстните ти целувки.
Не мога. Не издържам. Прекалено е изтощително, прекалено боли. Не усещам тялото си вече от болка. Не чувам мислите си. Единствено ти си се загнездил в съзнанието ми и не мога да се оттърся от теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар