Аз бях съвкупност от буреносни мисли и чувства. Аз бях светкавично първична, често това ми изиграваше лоша шега. Бях прекалено иррационална, почти като тайфун препуснах през света, без да се спра и да се огледам. Бях по-лекомислеща, по-непринудена и необременена.
И изведнъж...
Вече не бях тези неща. Вече не знаех какво съм. Не можех да се определя. Бях мъглива сянка, мираж, неидентифициран обект. Бях просто призрак, витаещ в тъмнината. Може би все още съм такава, каквато бях преди, може би съм и много повече. А може би никога няма да разбера каква точно съм.
Подозирам, че просто съм се научила как да се прикривам, толкова добре, че сама не мога да се разгадая. Което е някак трагично от своя страна, но съм принудена да се науча да живея с фактите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар