Били ли сме някога живи,
наистина живи и дишащи
или родени сме вече сънливи
от немощ и страх агонизиращи?

Били сме отдавна забравени
без диря, без път в пустошта.
Били сме все пренебрегвани
като бездомни сиротни деца.

Били сме и нявга щастливи,
по бледите устни- усмивки,
може би сме били талантливи
с мисловни чудати извивки.

Били ли сме някога живи,
наистина живи и дишащи
или сме бродещи мъртви,
тленници неми, рушащи?