Снежинки ледени
капят по душата ми.
От спомени болезнени
замръзва тя.

Снежна буря
се завихря във главата ми
и не мога да се преборя
да я спра.

Адът е замръзнал,
хаос просъществува,
в миг превърнал
вечността.

Дали ще изгрее
някога слънце
в мрака
на мойта душа?

Дали ще разцъфнат
лилии някакви
и ще хвръкнат
крилати същества?

Дали ще запея
песни тъй радостни,
че да стопля
своята тъга?

Не, няма, защото
адът ще е самотен без мен.
И хаосът не може
да остане несподелен.

А тъй красиво е всичко
в дълбините на мрака,
че не ще позволя
да изгние в забрава.