Небето е едно такова....
розово,
с известни нюанси на сивото и пурпурното.
Сивото отразява мъглата, разгърнала се в душата ми напоследък.
Часът е шест и тридесет и пет сутринта, когато е леко трудно да съществуваш.
Но на небето това не му пречи.
То умело съчетава цветовете на заранта,
превръщайки ги в най-разнообразен набор от картини.