С разперени криле,
обагрени с живот,
като че пречупени
през капка дъжд,
изгряващи едва
с цветовете на дъга
живеят, за да радват
безчувствени очи.
Хубави като лъжа,
която тъжният желае
за утеха от реалността,
обречени са те на сянка
от своите криле.
Пъстри, незабележими,
вероятно все самотни
минават през света.
Мамещи чрез светлината,
недостъпни, ала тъй красиви,
че жалееш свободата
да ги стигнеш, та да изгориш.
Тленни призраци, изящни,
във капан не могат да попаднат,
да ги гледаш можеш вечно,
а посегнеш ли - ще отлетят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар