На кръстопът
брожение съдбовно
лунна светлина
секунда вечност.
***
Да се луташ из море от самота,
да крещиш във светла празнота,
чудейки се аз ли съм, защо съм
родена на тази земя...

Искаше ми се поема да напиша,
оплаквайки своята душа.
Не ме разбирайте погрешно,
не желая да се утеша.

Исках просто да пролея
капчица несподеленост,
ала някак си не смея
да запея песента.

Стиховете разпиляни
като мислите ми веч
в опити да проумея
отлетяха надалеч.

Сега остана само тишината,
като игла попиваща в плътта,
белият лист хартия, напоен със сълзи
и липса на всякакви думи.