Тик-так

Тик- так, отброява часовникът .
Тик- так и времето лети.
Тик- так, така приключва грешникът.
Тик- так и гибел го сполети.

Тик- так, къде отиде, клети?
Настани ли се във вечността?
Тик- так, загубен си вовеки,
но не и в паметта.

Тик- так, могъл би ти да дишаш,
 през чуждий гръден кош.
Тик- так, само ако се вслушаш,
в гласа на нестихващата пустош.

Стените са празни и кухи,
викове раздират тежкия въздух.
Слухът ми стене, жалее,
смехът е изкуствен и сух.

 Като че спряло е всичко,
сякаш е стар стенен часовник.
Тишината руши и едничкото
останало в мене живо и толкоз.

Всяка една молекула от мене боли,
всяко кътче на душата ми е в агония.
Какво да направя, кажи,
от нея да се оттърва, прогоня я?