Искам просто да избягам. Да хвана любимият си човек, старото си колело, кутията цигари и бутилката водка и просто да изчезна нанякъде. Да се чувствам свободна, да препускам през различните кътчета на света, да виждам различни хора, различни картини, ситуации, да вкусвам мириса на природата навсякъде. Да се чувствам свободна.
Искам да се забравя. Да съм толкова погълната от всичко, че да не мога да се сетя дори името ми как е. Искам почивка. Жизненоважно ми е.

Що е то?

Що е то, красотата?
Що е то, любов?
Може ли някой, моля, да ми каже.
Или пък не, недейте.
Толкова е просто всичко,
че само се дразня как
сами го усложняваме.
Чувствай и ще откриеш отговорите,
чисто и просто. Друго се не иска,
друго не ти трябва.
Истината се усеща отвътре, а с нея
и всичко останало.
Просто вярвай в съвършенството на
неусложнените неща и ще видиш,
че те сами придобиват смисъл.

Аз кървя, а душата ми тлее.

Омраза.
Кръв се лее по пода.
Излиза право от душата
и тежко се приземява
с притъпен празен звук.
Омраза, но не каква да е,
а най-ужасната, всепоглъщата,
унищожителна - себеомразата.
Аз кървя, а душата ми тлее.
Погледът, насочен към белия таван,
гледа и не осъзнава.
Изцедена съм, нищо не остана от мене,
и точно тогава, в този последен момент
преди да изгубя съзнание,
се прераждам и събирам сили наново
да продължа
да страдам,
да стена.