Самоотбрана или разруха
са мотивите за тежката въздишка?
Умееш ли, момиче, да се пазиш?
Живееш тъй, като че ли тичаш,
подгонена от тъмна болест.
Тичаш ли, тичаш, а дъхът
не секва, но затрудняваш се,
усещаш дробовете си как
ще се пръснат
и не знаеш нито как да спреш,
нито как да продължиш
напред.
Успяваш ли да се предпазиш
от ударите на живота?
Или сама се зашлевяваш,
събаряш мислите си на земята
и се разкопчаваш
емоционално
б у к в а
п о
б у к в а
в стаята на пода...
Поплачеш разпиляна,
пък вържеш косата си
на стегната опашка,
събереш парченцата
от себе си
и се изправяш ти отново.
Подаряваш си усмивка
в огледалото,
повдигнеш веждите си строго,
победена или победител
ти пак излизаш босонога.

задух в празна стая
така измъчен погледът крещи
умът от алкохола е замаян
кошмарът на нощта си ти

безсънни нощи и свирепи мисли
преследват демоните през деня
урок порочен а виниш ли
себе си или света

фатален край и продължение
на кръговрата от злини
кога ли ще намеря аз спасение
от вечната тъга- това си ти.

Скрий ме
в кътчетата на съзнанието си,
където никой
няма да ме види.

Пази ме
на върха на мислите си
като скъпоценност
за душата.

Прибери ме
в джобчето на якето си,
както детето- своята играчка,
страхуващо се
да не я отнемат.

А сега: пусни ме,
като глътка въздух
ме издишай
и знай, че ще остана
като прашинка
винаги в сърцето ти.