Живея със спомени За една мечта Усмивка ме гони Дори във съня В очите- небе Такова едно, синьо Превръщам се във дете Слабо и безсилно Излъчваш топлина Уют и пак надежда Криле да полетя Любовта така изглежда Поезията е в миналото Щастие във вечността В един миг застиналото Безвремие на личността .... Слети в едно Свят акт на Взаимност

Обаятелен поглед
Завладяващ ме зов Морска стихия Отива на лов Плаче небето Сълзи от сатен Разбиват се вълните Вътре във мен Океан от мечти Разбити по брега Моля те, не плачи Любовта досега Спомен остава Нежно сияние Кръв се дарява Зловещо стенание Живееш във мен Като огън, стихия Паметов ден, Болка ли, изтрий я Прераждане ново Лъч светлина Щастлив си, готово С усмивка една. 

Отрова

Със спринцовка изтръгни
отровата от мойте вени,
бавно и полека си тръгни
и остави ме във забвение.

Със спринцовка изтръгни
ти злото от кръвта ми
и погледни ме, помогни,
заший ти моите душевни рани.

Инжектирай любовта си,
противоотровата на мойте демони
като отрова в малки дози,
тъй вярна на съвременни романи.

Инжектирай любовта си
в тъмнината на мойта душа
и светлина ти възцари,
да мога болката да заглуша.